Чарлз Гудхарт: „Предстои ни фискална криза и не знаем как да я разрешим“

Това е част от поредност „ “, включваща диалози сред топ коментатори на FT и водещи икономисти

Още в разгара на провокирания от блокадата спад, английският икономист Чарлз Гудхарт направи изненадваща прогноза. Тъй като годишният растеж на цените в Обединеното кралство е по-малко от 1%, той предизвести, че инфлацията се връща назад - и то на трайна основа.

Прогнозата, издадена със съавтор Манодж Прадхан в книгата от 2020 година „ Големият демографски поврат “, се основава на доктрина, че доста от силите, които са задържали инфлацията през последните десетилетия, са настроени да разпръсквам се.

Пренасищането с евтина работна ръка, провокирано частично от влизането на Китай в международната комерсиална система, ще отстъпи място на дефицита на работна ръка със застаряването на обществата, което ще способства за по-висок растеж на цените. Натискът за повишение на цените и лихвените проценти ще бъде комплициран от по-ниски спестявания и възходящи разноски от застаряващото население, до момента в който фискалният напън се усилва с повишаването на условията за опазване на здравето.

Фокусът на Гудхарт беше върху по-дългосрочните инфлационни трендове, само че книгата, несъмнено, беше идеално навременна поради историята от последните три години, когато инфлацията скочи към и над 10 %. Теориите в книгата никога не са безспорни измежду икономистите - не на последно място като се има поради, че бързо застаряващото общество на Япония е живяло с оскъдна инфлация от десетилетия.

Но малко на брой се усещаха комфортно да ги пренебрегват поради техния генезис. Почетен професор в групата за финансови пазари на Лондонското учебно заведение по стопанска система, Гудхарт е един от най-изтъкнатите икономисти в страната.

Той оказа помощ за оформянето на политиката на Bank of England през 80-те години и беше един от първите външни членове на новосформирания Комитет по парична политика, когато BoE стана самостоятелна от държавното управление на Тони Блеър. Много преди банковия провал от 2007-09 година Гудхарт говореше за смисъла на въпросите за финансовата непоклатимост.

Сега в края на осемдесетте години Гудхарт приказва пред FT за нуждата централните банки да схванат по-добре моторите на неотдавнашния скок на цените – потвърждавайки, че би трябвало да подобрят методите си за връзка по отношение на идните инфлационни опасности. Тъй като данните за растежа сочат мудна вероятност, Гудхарт предизвести, че централните банки са изправени пред „ доста сложен интервал “. Той също имаше някои мрачни предизвестия за възходящия риск от фискални рецесии в някои от най-големите стопански системи в света.

Сам Флеминг: Централните банкери значително бяха хванати да подремват от инфлационния напредък, който стартира преди три години. Тезата в тяхна отбрана е, че инфлацията е била породена от поредност от шокове в предлагането, които те надали са могли да плануват. Какво е вашето виждане?

Чарлз Гудхарт: Е, доста от това в действителност е вярно. Но мисля, че отиват прекомерно надалеч и в този момент се пробват да настояват, че са били изцяло безупречни, че всичко се е дължало на поредност от непредвидими разтърсвания, а не че не са осъзнавали, че ще има смяна в наличността на труда, което щеше да значи, че инфлацията не е преходна.

Бих желал да отбележа, че в отличната тирада на политиците на Bank of England Джонатан Хаскел той споделя, че е трябвало да изчакат до декември 2021 година, тъй като са се страхували, че там щеше да има голямо нарастване на безработицата, когато служащите се върнаха след отпуска. И ръководителят на Федералния запас Джей Пауъл прави съвсем същия мотив.

Те не видяха, че Covid самичък по себе си е понижил вероятността за огромно връщане на труда. И те не видяха, че главната наклонност е изрично против доста нарастване на работната мощ.

SF: Говорим за края на 2021 г. 

CG: Да – решенията, които взеха през лятото на 2021 година, че могат да държат лихвените проценти на доста ниски равнища. През втората половина на 2021 година инфлацията в действителност стартира да се развива много бързо и доста преди офанзивата на Украйна от Русия.

SF: Работата на Haskel по този въпрос употребява моделирането, което някогашният ръководител на Федералния запас Бен Бернанке и някогашният основен икономист на МВФ Оливие Бланшар създадоха – транспонирайки го в Обединеното кралство. В него се споделя, че е имало първичен гърмеж на инфлация напролет и лятото на 2021 година и това е било от цените на силата и дефицита, и че историята с труда някак се развива по-късно. И по тази причина беше рационално от тяхна страна да кажат, че това е преходно.

CG: Мисля, че Бланшар и Бернанке, и Хаскел и сътрудниците му преувеличават аргумента за дефицита от страната на предлагането. Предполагам, че много от това, което те приписват на дефицита, в действителност се дължи доста повече на фискалните експанзии, които се случиха почти едновременно.

SF: Но не можахте ли да погледнете какво се случи в последно време най-малко с главните темпове на инфлация и доста внезапните спадове, които виждаме в този момент, изключително в еврозоната и кажете, че може би тази история с доста огромни разтърсвания в предлагането към този момент отшумява.

CG: Е, мисля, че ще отговоря на това, като кажа, че инфлацията на разноските за труд на единица продукция и инфлацията на услугите към момента са доста над целевото равнище.

Няма безусловно никакво подозрение, че инфлацията беше пресилена от шоковете в предлагането, нефт и изключително газ в Европа и Обединеното кралство, от които Америка не пострада в същата степен. Така че, когато това се обърне, вие сте длъжни да получите много внезапен спад.

Моите упования са, че 2024 година ще наподобява доста добре, тъй като имаме превръщане на скока на енергийните цени

Но главната инфлация и инфлацията на пазара на труда към момента не са достигнали целевото равнище. Моите упования са, че 2024 година ще наподобява доста добре, тъй като имаме превръщане на скока на енергийните цени. И в случай че, както считам, че е изцяло допустимо, има някакво помирение във войната в Украйна, цените на силата може да паднат още повече. И мисля, че 2024 година ще наподобява добре. Мисля, че централните банки ще разгласят победа и в един миг ще стартират да понижават номиналните лихвени проценти.

Притеснението ми е аргументът за наваксване. Желанието на семействата да възстановят стандарта на живот до това, което са били преди, ще значи, че изключително в случай че лихвените проценти спаднат, пазарът на труда ще остане по-стегнат, в сравнение с е в сходство с главната целева инфлация. Така че през 2025 година в действителност ще забележим прочут поврат, като инфлацията ще се увеличи още веднъж, може би даже към края на 2024 г. 

SF: Хаскел сподели, че неговата оценка за въздействието на наваксването беше малко над един пункт за годишния растеж на заплатите и към половин % за инфлацията на цените през второто тримесечие на 2023 година Бихте споделили, че това е подценяване?

CG: Да. Загрижеността за наваксването е кумулативна. Не става въпрос единствено за това „ неправилно ли сме оценили инфлацията в този момент? “ Въпросът е „ до каква степен е понижен виталният ни стандарт в съпоставяне със относително близкото минало, което сме считали в прочут смисъл за обикновено? “ Така че това е кумулативен спад на виталния стандарт, който Мисля, че е от решаващо значение.

Трябва единствено да погледнете какво споделят стачкуващите лекари и медицински сестри, железничари и по този начин нататък, с цел да разберете, че това е кумулативно. Освен това, действителният стандарт на живот в Обединеното кралство беше в допълнение понижен заради обстоятелството, че в това време ефикасните данъчни ставки бяха увеличени посредством поддържане на непрекъснати прагове.

Така че, в случай че вземете действителния витален стандарт след облагане с налози, доста, изключително в обществения бранш, страдат от доста кумулативно понижение на стандарта си на живот. Бих споделил, че действителната променлива, която [Haskel et al] употребяват за моделиране на наваксването, съгласно мен не е задоволителна или приемлива.

Има потребност хора, които не са в централните банки, да оспорват и преработват моделите, които се построяват от тези, които са били в централните банки. Предизвикателството би трябвало да пристигна извън. Не че вътрешните лица бъркат, просто вътрешният човек е доста благополучен да спре на избрана точка, която демонстрира централните банки в най-хубава светлина.

SF: Следователно бихте ли се съгласили с тези, които се застъпват за доста настойчива строга парична политика, в действителност през идната година?

CG: Това е доста сложен интервал за централните банки. Ако общата инфлация падне до или под 2 %, както е изцяло допустимо през 2024 година, и безработицата се увеличи, и предстоят общи избори, тъй че политиците са недоволни, в случай че не намалите лихвените проценти, мисля натискът върху централните банки през 2024 година да понижат номиналните лихвени проценти ще бъде голям.

И бих схванал изцяло, в случай че го създадат. Мисля, че единственият ми коментар ще бъде, че в случай че и по кое време — и мисля, че е въпрос по-скоро по кое време, в сравнение с дали — инфлацията ще стартира да се повишава още веднъж към самия завършек на 2024 година или през 2025 година, защото самото понижаване на цените на силата изпада от заглавен CPI, те би трябвало да са подготвени да извърнат следите още веднъж.

Има потребност хора, които не са в централните банки, да провокират и повторете моделите, които се построяват от тези, които са били в централните банки

Не виждам да отхвърлят да понижат номиналните лихвени проценти при обща инфлация на или под целевата стойност и възходяща безработица. Просто няма да се случи.

SF: Вече виждаме обща инфлация в еврозоната сред 2 и 3 %, тъй че не е надалеч от задачата.

CG: Изабел Шнабел от ЕЦБ, в неотдавнашния си коментар, ясно алармира, че освен в този момент сме на върха, само че мисля, че известно понижение на номиналните лихвени проценти неизбежно ще бъде разполагаем за известно време през 2024 година — доста евентуално през първото полувреме.

SF: Исках да обсъдя книгата ви с Манодж Прадхан, която беше оповестена през 2020 година В нея се споделя, че инфлацията евентуално ще се върне, само че аргументите, за които мислите, са по-дълги -срочни тематики, в това число ролята на Китай и застаряващите общества и неналичието на предложение на работна ръка. До каква степен виждате някоя от тези по-дългосрочни тематики към този момент забележими в инфлацията, която видяхме през последните две, три години?

CG: Трябва да призная, че имахме много шанс в нашите прогнози, тъй като това, което не видяхме, беше резултатът на Covid по-специално върху работната мощ. Ефектите от огромната ранна оставка, увеличението на броя на дълготрайно боледуващите, дълъг Covid и през годините на Covid спада на миграцията.

Миграцията в последно време се усили доста повече, в сравнение с чакахме, и мисля, че това безспорно е един от факторите, които задържат заплатите.

Ако политиката в света, освен в Обединеното кралство, само че и в Съединени американски щати и в действителност в Европа, изключително с изборите в Холандия, провокира дейно понижаване на общата входяща миграция, това ще бъде още по-дълго- термин мощ, водеща до стягане на пазарите на труда и затова наклонността за повишаване на инфлационния напън.

SF: В книгата вие твърдите, че евтините артикули, създадени от Китай, и неговата голяма работна мощ през последните десетилетия са изиграли по-голяма роля от опита на централните банкери за поддържане на ниска инфлация. Сега популацията на Китай в трудоспособна възраст непрестанно понижава. Ние също сме в тази епоха на поддържане на другари и геополитическо напрежение. Отново ли към този момент виждате някои от тях да се демонстрират в числата, които виждаме през днешния ден?

CG: Да, само че несъмнено, имаше толкоз доста разбърквания. През трите десетилетия до 2020 година видяхте устойчиви интервали, в които цените на главните артикули в Съединени американски щати приблизително имаха наклонност да падат с към 1% годишно, до момента в който цените на главните услуги имаха наклонност да се покачват с към 3%. И огромна част от този непрекъснат спад на цените на стоките се дължи на евтините артикули, идващи от Китай. Ако желаеме да получаваме по-малко от това, явно натискът върху цените на стоките ще бъде по-малък.

SF: Хората цитират Япония като образец, където имате застаряващо общество, съжителстващо с доста ниска инфлация за дълго време. Как приемате тази рецензия?

CG: Отговаряме на рецензията за Япония, като споделяме, че тези, които ни подлагат на критика, значително го вършат въз основа на това, че гледат на Япония като на затворена стопанска система. Япония остаряваше тъкмо по същото време, в тези години, от 1990 до 2020 година, когато останалият свят и изключително Китай плуваха в релативно налична, ефикасна и много евтина работна ръка. Много от японските компании се възползваха от това посредством офшоринг в Китай. Така че те имаха същите международни дезинфлационни сили като останалите от нас и това беше преобладаващият фактор.

SF: Къде ни оставя това в дебата за естествения r